Скролирайте, за да разгледате класическите букви на Римската Империя, тяхното произношение и историята на създаването им.
Заимствана от гръцката буква Алфа (Α), която пък произлиза от финикийския Алеф (вол). Римляните я вземат чрез етруските.
[а] - късо или дълго
Произнася се чисто и ясно, както в съвременния български или италиански език.
Произлиза от гръцката Бета (Β). При римляните запазва своята класическа форма с двете извивки.
[б]
Винаги се чете като твърдо [б].
Това е римската версия на гръцката Гама (Γ). Етруските не са правели разлика между звуците [к] и [г], затова са използвали буквата C и за двата звука. Римляните първоначално също са я ползвали за [г] (напр. името C. стои за Gaius).
Класическо: винаги [к]. Църковно: [ч] пред e, i, ae, oe.
Класическите римляни (като Цезар) са я произнасяли само като [к] – Cicero е звучал като "Кикеро", а Caesar като "Кайсар".
Римска цифра за 100 (Centum)
Произлиза от гръцката Делта (Δ), но римляните заоблят едната страна, създавайки познатата ни днес форма D.
[д]
Като римска цифра (500) произлиза не от дума, а от половинката на древния символ за 1000 (който приличал на Φ).
Римска цифра за 500
От гръцкото Епсилон (Ε). Римляните я използват за всички вариации на звука [е].
[е] - късо или дълго
За разлика от гърците, римляните не са имали отделна буква за дълго "е" (като гръцкото Ета).
Произлиза от архаичната гръцка буква "Дигама" (Ϝ), която при гърците е звучала като [в] или [у], но римляните ѝ дават звука [ф].
[ф]
Чисто римска звукова стойност, тъй като класическите гърци не са имали точния звук [ф] (тяхното Φ е било придихателно [пх]).
Буквата G е римско "изобретение". Създадена е през 3-ти век пр.н.е. от Спурий Карвилий Руга, който добавя чертичка на C, за да раздели най-после звуците [к] и [г].
Класическо: винаги [г]. Църковно: [дж] пред e, i.
Поставя се на 7-мо място в азбуката, заемайки мястото на гръцката Дзета (Z), която по това време не е била нужна на римляните.
Заимствана от гръцката Ета (Η), която в най-древните гръцки диалекти все още е маркирала придиханието [х].
[х] (слабо придихание)
В простонародния (вулгарен) латински звукът "х" е изчезнал много рано. В съвременните романски езици буквата H се пише, но не се чете изобщо.
От гръцкото Йота (Ι). Римляните не са правили разлика при изписването на гласната "И" и съгласната "Й" (както в Iulius -> Юлий).
[и] (гласна) или [й] (съгласна)
Буквата J (джей) не е съществувала при римляните. Тя е изобретена чак през Средновековието, за да се отдели съгласната функция на I.
Римска цифра за 1 (Един пръст)
От гръцката Капа (Κ). При римляните е почти напълно изместена от буквата C.
[к]
Използвала се е изключително рядко, главно пред буквата A и в много малко традиционни думи, като Kalendae (откъдето идва "календар").
От гръцката Ламбда (Λ). При етруските и ранните римляни буквата се е изписвала с извита нагоре или надясно долна черта, което довежда до днешното L.
[л]
Като числова стойност (50) тя не идва от буквата L, а от архаичния гръцки символ за 50 (халкидска Хи - Ψ), който римляните опростяват до ⊥, а по-късно се уеднаквява с L.
Римска цифра за 50
От гръцкото Мю (Μ). За разлика от гърците, римляните използват буквата M като символ за 1000 (mille).
[м]
Когато M се намира в самия край на думата (напр. "romanoM"), в класическата епоха тя почти не се е произнасяла ясно, а е назализирала предходната гласна.
Римска цифра за 1000 (Mille)
От гръцкото Ню (Ν). Формата се запазва идентична с класическата гръцка буква.
[н]
Римляните често са използвали съкращения с N, най-известното от които е SPQR (Senatus Populusque Romanus - Сенатът и Народът Римски, където N липсва, но се подразбира).
От гръцкото Омикрон (Ο). Както при Е, римляните нямат отделна буква за дълго и късо О (гърците имат Омикрон и Омега).
[о] - късо или дълго
Произнася се чисто, без дифтонгиране.
От гръцкото Пи (Π). Ранната форма на Пи често е била изписвана с една по-дълга и една по-къса черта. При римляните по-късата черта се закръгля към основната (P).
[п]
Забележете: Римското P изглежда точно като гръцкото Ро (Ρ), което често обърква начинаещите в двата езика.
Произлиза от изчезналата гръцка буква "Копа" (Ϙ), която гърците са ползвали пред задни гласни (О и У).
[кв] (винаги в комбинация с u)
В латинския език буквата Q никога не седи сама. Тя ВИНАГИ е последвана от гласната U (qu), образувайки звука [кв].
Произлиза от гръцкото Ро (Ρ). За да го различат от вече закръгленото си P (Пе), римляните добавят една наклонена чертичка (опашка) на Ро-то, създавайки нашето R.
[р] (вибриращо)
В латинския език звукът "R" често възниква от историческо "S" между две гласни (явление, наречено ротацизъм). Например: *honos* става *honor*.
Произлиза от гръцката Сигма (Σ). При етруските и римляните формата се заобля до извитото S.
[с] (беззвучно)
В класическия латински S винаги е беззвучно [с], дори между две гласни. Чак през Късната Античност започва да се озвучава като [з].
От гръцкото Тау (Τ). Запазва същата форма.
Класическо: [т]. Църковно: [ц] в комбинацията -ti- + гласна.
В Църковния латински окончанията като "-tio" (напр. natio) се четат като "-цио", но Юлий Цезар ги е произнасял твърдо: "натио".
Заимствана от гръцкото Ипсилон (Υ). При класическите римляни буквата V е служела едновременно и за гласната [у], и за съгласната [w/в].
Класическо: [у] или [в/w]. Църковно: [в].
Буквата U не е съществувала при древните римляни. Всичко се е писало с V (напр. IVLIVS = Iulius). Чак през Средновековието U се отделя като гласна форма.
Римска цифра за 5 (V-образната форма на отворена длан с 5 пръста)
Западната гръцка азбука (откъдето етруските взимат своите букви) е използвала символа X за звука [кс] (в Източна Гърция X е било Хи [кх]).
[кс]
Една от малкото букви, чиято числова стойност (10) е визуална концепция – изобразява две съединени петици (V и обърнато V).
Римска цифра за 10 (две кръстосани V)
Добавена късно (I век пр.н.е.), директно взета от класическата гръцка буква Ипсилон (Υ), след като римляните вече са били взели архаичната ѝ форма като V.
[ю] (като немско ü)
Името "Игрек" (I graeca) буквално означава "Гръцко И". Използва се изключително и само в думи, заимствани от гръцки език.
Подобно на Y, буквата Z е добавена на самия край на азбуката през I век пр.н.е., специално за транслитерация на гръцки думи, съдържащи Дзета (Ζ).
[дз] или [з]
Поставя се най-накрая в римската азбука, защото не е била част от оригиналния латински език. В оригиналната римска азбука нейното място (номер 7) е било заето от G.